САМОЗАЛЀПВАЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от самозалепвам се като прил. Книж. 1. За хартия, фолио и др. или продукт, направен от тях – който има на опаковата си страна леплива материя, защитена с покритие, което се отстранява преди залепване. За снаждането на отделните платна се използуват най-често самозалепващи се ленти, но може да се работи и със специални фирмени лепила. Д. Назърски, СИ, 36. Прозоречно фолио. То представлява самозалепващо се алуминиево фолио, което се поставя на стъклото на прозореца. М. Мичев, СД (превод), 104. В случаите, когато се използват самозалепващи се синтетични материали, трябва да се предпазва повърхността на вече положения пласт от замърсяване. Ал. Янчулев и др., ОУ II, 149. Самозалепващи се етикети.

2. За текстилна лента – който се състои от две отделни слепващи се части от изкуствена материя с различна вътрешна повърхност – едната с кукички, другата – с примки, и служи за бързо и лесно закопчаване на дреха, чанта, обувки и др. Кинезитерапевтът поставя на стената една самозалепваща се лента на нивото на рамото на пациента. Д. Любенова и др., КНБ, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)